Ето ви поредната порция истински истории на момчета и момичета, които са жертвали нещо скъпо в името на това да обичат. И да бъдат обичани.
За животните с любов
„Преди да срещна Оля, бях абсолютен любител на месото – не приемах и едно ядене, без в него да има поне малко от „зеленчука на кокал“. А Оля (по ирония на съдбата) беше заклета вегетарианка. При това още от дете. Можете да си представите какво невероятно момиче е, за да реша да се откажа от любимата си храна заради нея. Първите няколко месеца бяха истински кошмар, но постепенно преодолях зависимостта си. За сметка на това пък зависимостта ми от силния наркотик, наречен Оля, от ден на ден става все по-силна.“
Столичанин за един ден
„Не можеш да си избираш нито родителите, нито мястото, където си се родил. При мен беше едно градче на брега на Дунав, където пораснах. Обичах да ловя риба, да се радвам на природата край реката, абе, романтика. И не знам защо винаги съм си мислел, че дори да уча на друго място, пак ще се върна тук. Е, да, ама не. Защото в София срещнах Юлето. Няма друго момиче като нея, казвам ви. Ама и като София няма – шум, хора, коли, трамваи - страшна работа. Но заради Юлето.... В един момент разбрах, че колкото и да мразех града, не можех да спра да обичам нея. Така постепенно се примирих с шума, с гадния въздух и с многото коли, за да мога да се насладя на единственото хубаво нещо – да я виждам всеки ден.“
Аз или кучето
„Два месеца преди да срещна Галин, си бях купила малък голдън ритривър. Сладур - не можех да му се нарадвам. Голямото НО се оказа силната алергия, която приятелят ми има към кучешката козина. Толкова беше чувствителен, че дори докосването до мен, след като съм гушкала Джеки (кучето ми) му причиняваше невероятен сърбеж по цялото тяло.
Всички знаем, че в живота често ни се налага да избираме между две много любими същества. Така беше и при мен „Настаних“ Джеки в дома на най-добрата си приятелка, която нямаше нищо против да го гледа, а аз ходех да го виждам веднъж седмично. Е, след това се налагаше старателно да се изкъпвам, за да мога безпроблемно да гушкам Галин.“
Мерене на мускули
„Не знаеш кога ще ти излезе късметът. Моят се казваше Бени, Албена де, но когато започнахме да излизаме заедно, и за миг не съм предполагал, че ще ми се наложи да се доказвам пред нея по такъв „потен“ начин.
Още на втората седмица от връзката ни моята мацка трябваше да си сменя квартирата. Новото жилище беше на шестия етаж, при това БЕЗ асансьор. Няма да съм аз, ако не си предложа помощта в пренасянето. С брата на Бени прекарахме целия ден във влачене на мебели и багаж по ГРЪБ. А беше горещ септемврийски ден! Повече няма какво да описвам. Свалил съм сигурно 2 килограма, но най-важното от всичко е, че Бени и брат й останаха адски впечатлени от ентусиазма ми. Толкова, че месец по-късно се пренесох при нея. Ако обаче по-нататък пак ми се наложи да сменям жилището, ще наема хамали.“
„Болезнени“ удоволствия
„Със Соня започнах да излизам в края на пролетта и скоро си планирахме почивка на море. Дотук – добре. Само че до този момент тя не беше ме виждала гол и първото събличане на плажа малко ме притесняваше - не за друго, а заради... космите по гърба ми. Реших, че няма нужда да плаша девойката, затова ги махнах. Е, няма такава болезнена история, само който не го е изпитал, той не знае. Да, но пък по време на ваканцията гърбът ми беше гладък като бебешко дупе:-) И естествено, се чувствах по-уверен, когато се стигна до близост.“
|